Съдържание
- Най-важните функции на хормоните
- Координиране с мозъка
- Класификация на хормоните: какви видове хормони има
- 1. В близост на вашия сайт за синтез до вашия сайт на действие
- 2. Според химичния си състав
- 3. Според неговата същност
- 4. Според разтворимостта му във водната среда
- Видове жлези с вътрешна секреция
- Библиографски справки:
Хормоните са молекули от различно естество, които се произвеждат в секреторните или ендокринните жлези. Работейки заедно с нервната система, те са отговорни за това, че действаме, чувстваме и мислим, както правим.
Различните видове хормони се освобождават в кръвоносните съдове или в интерстициалното пространство, където циркулират самостоятелно (бионалични), или са свързани с определени протеини, докато достигнат целевите (или целевите) органи или тъкани, където действат. Хормоните са част от групата на химическите пратеници, която включва и невротрансмитери като допамин, серотонин или GABA.
- Може да се интересувате: "Глутамат (невротрансмитер): определение и функции"
Най-важните функции на хормоните
Функциите на хормоните са различни, но независимо дали хормонът идва от растение, безгръбначно животно или гръбначно животно, той регулира няколко важни функции. Въпреки това... Защо хормоните са толкова важни?
Една от функциите, които изпълняват, е, че осигуряват правилен растеж. При хората хипофизната жлеза е отговорна за секрецията на растежни хормони по време на детството и юношеството. При безгръбначни животни, като насекоми, растежният хормон участва в отделянето или обновяването на обвивките (телесните покрития), т.е. в отделянето на външния слой. В случай на растения, различни хормони са отговорни за правилния растеж на корени, листа и цветя.
В допълнение към тази много важна функция, функциите на хормоните включват:
- Динамично действие върху различни органи
- Активирайте или инхибирайте ензимите
- Подходящо развитие
- Размножаване
- Сексуални характеристики
- Използване и съхранение на енергия
- Нива на течности, сол и захар в кръвта
Координиране с мозъка
Друг факт, който трябва да имаме предвид, е, че някои биологични процеси са по-евтини, ако вместо да се създаде постоянен порой от електрическо изстрелване от неврони за активиране на определени области на тялото, просто ние отделяме видове хормони и ги оставяме да бъдат отнесени от кръвта докато стигнете до местоназначението си. По този начин постигаме ефект, който трае няколко минути, докато нервната ни система може да се грижи за други неща.
В този смисъл хормоните работят в координация с мозъка, за да активират и деактивират части от тялото и по този начин гарантират, че се адаптираме към обстоятелствата в реално време. Разбира се, ефектите от освобождаването на тези хормони отнемат малко повече време, отколкото тези, причинени от невроните.
Класификация на хормоните: какви видове хормони има
Въпреки това, има различни класификации на хормоните.
Какви са тези класификации и според какви критерии са установени? Ще ви го обясним по-долу.
1. В близост на вашия сайт за синтез до вашия сайт на действие
В зависимост от това дали действат върху същите клетки, които са го синтезирали, или върху съседни клетки, хормоните могат да бъдат:
- Автокринни хормони: Автокринните хормони действат върху същите клетки, които са ги синтезирали.
- Паракринни хормони: Те са онези хормони, които действат близо до мястото, където са били синтезирани, тоест ефектът на хормона се произвежда от съседна клетка към излъчващата клетка.
2. Според химичния си състав
Според техния химичен състав има четири вида хормони
- Пептидни хормони: Тези хормони са изградени от вериги от аминокиселини, полипептиди или олигопептиди. По-голямата част от тези видове хормони не успяват да проникнат в плазмената мембрана на целевите клетки, това кара рецепторите от този клас хормони да се намират на клетъчната повърхност. Сред пептидните хормони откриваме: инсулин, хормони на растежа или вазопресин.
- Производни на аминокиселини: Тези хормони произхождат от различни аминокиселини, като триптофан или тирозин. Например адреналин.
- Липидни хормони: Тези видове хормони са ейкозаноиди или стероиди. За разлика от предишните, ако успеят да преминат през плазмените мембрани. Простагландини, кортизол и тестостерон са някои примери.
3. Според неговата същност
В зависимост от този клас вещества, произведени от тялото чрез неговата природа, има следните видове хормони:
- Стероидни хормони: Тези хормони идват от холестерола и се произвеждат главно в яйчниците и тестисите, както и в плацентата и надбъбречната кора. Някои примери са: андрогени и тестостерон, произведени в тестисите; и прогестерон и естроген, които се произвеждат в яйчниците.
- Протеинови хормони: Те са хормони, изградени от вериги от аминокиселини и пептиди.
- Фенолни производни: Въпреки че са протеини по природа, те имат ниско молекулно тегло. Пример за това е адреналинът, който се намесва в ситуации, при които голяма част от енергийните резерви на тялото трябва да бъдат инвестирани в бързо движение на мускулите.
4. Според разтворимостта му във водната среда
Съществуват два вида хормони според тяхната разтворимост във водната среда:
- Хидрофилни хормони (водоразтворими): Тези хормони са разтворими във водната среда. Тъй като прицелната тъкан има мембрана с липидни характеристики, хидрофилните хормони не могат да преминат през мембраната. По този начин тези видове хормони се свързват с рецептори, които са извън целевата тъкан. Например: инсулин, адреналин или глюкагон.
- Липофилни (липофилни) хормони: Тези хормони не са разтворими във вода, но са разтворими в липиди. За разлика от предишните, те могат да пресичат мембраната. Следователно, рецепторите на този тип хормони могат да се свържат с вътреклетъчните рецептори, за да осъществят своето действие. Примери: тиреоиден хормон или стероидни хормони.
Видове жлези с вътрешна секреция
Хормоните се произвеждат в жлезите с вътрешна секреция в цялото тяло. В много отношения нашата нервна система се нуждае от сътрудничеството на други части на тялото, за да гарантира, че процесите, протичащи в тялото, са координирани и се поддържа определен баланс.
За да постигне това ниво на координация, нашият мозък регулира отделянето на различни видове хормони, отговорни за изпълнението на различни функции. Освен това този клас вещества варират в зависимост от вида на жлезата, която ги секретира, и местоположението им.
Основните жлези с вътрешна секреция са:
- The хипофиза или хипофизна жлеза: Счита се за най-важната жлеза на ендокринната система, тъй като произвежда хормони, които регулират функционирането на други жлези с вътрешна секреция. Тя може да бъде повлияна от фактори като емоции и сезонни промени.
- Хипоталамусът: Тази ендокринна жлеза контролира функционирането на хипофизата, отделяйки химикали, които могат да стимулират или инхибират хормоналната секреция от хипофизата.
- The измама: Секретира хормон, наречен тимозин, отговорен за стимулиране растежа на имунните клетки
- The Епифизна жлеза: Произвежда мелатонин, хормон, който играе важна роля за регулиране на цикъла на сън и събуждане.
- The тестисите: Те произвеждат хормони, наречени естрогени, най-важният от които е тестостеронът, който показва на мъжете, че е настъпил моментът да инициират телесните промени, свързани с пубертета, например промяната на гласа и растежа на брадата и срамната коса .
- The яйчниците: Те отделят естроген и прогестерон. Естрогенът сигнализира на момичетата кога да започнат промените в тялото, свързани с пубертета.
- The щитовидната жлеза: Тази ендокринна жлеза произвежда тироксин и трийодтиронин, хормони, които контролират скоростта, с която клетките изгарят гориво от храната, за да произвеждат енергия.
- The Бъбречни жлези: Тези жлези имат две части. Човек произвежда хормони, наречени кортикостероиди, които са свързани с баланса между минералните соли и водата, реакцията на стрес, метаболизма, имунната система и сексуалното развитие и функция. Другата част произвежда катехоламини, например адреналин
- The паращитовидната жлеза: Оттук паратиреоид се отделя хормон, свързан с концентрацията на калций в кръвта.
- The панкреас: Секретира инсулин и глюкагон, което позволява да се поддържа стабилна концентрация на глюкоза в кръвта и да се снабдява тялото с достатъчно гориво, за да произведе енергията, от която се нуждае.
Библиографски справки:
- Kosfeld M et al. (2005). Окситоцинът увеличава доверието в хората. Природа 435: 673-676.
- Мариб, Илейн. (2014). Анатомия и физиология. Glenview, IL: Pearson Education, Inc.
- Neave N. (2008). Хормони и поведение: психологически подход. Кеймбридж: Cambridge Univ. Press.
- Redaktor., Molina, Patricia E. (2018). Ендокринна физиология. Образование на McGraw-Hill.
